Това е една история която бях прочел много отдавна. Наскоро се сетих за нея и я преведох на български за един мой проект, където се нуждаех от добро съдържание.
Въпреки че съм я публикувал и другаде ще я пусна и тук, защото не искам да изгубя превода и, а и е доста интересна и поучителна.
—————————————
Запознайте се с Боб
Боб е това което можете да наречете обикновен човек.
Той има големи мечти за себе си, включително дълъг здравословен живот, щастливо семейство, любеща съпруга, хубава пенсия, и по възможност малко забавления по житейския си път.
Боб винаги е бил стабилен човек. Той получавал само шестици в училище, освен в часовете по английски език където получавал петици. След това учил в страхотен университет…
Неговият любим филм е Форест Гъмп, история за това, как ако имаш солидни убеждения и смелост да ги защитиш, можеш да получиш всичко което света може да ти предложи.
Това е толкова мотивиращо…
Тази седмица Боб навърши 30. Неговия живот точно започва, той има толкова големи очаквания.
Наскоро бил нает в голяма компания и можел да се наслаждава на екстри като безплатна храна и дълги командировки.
Всичко изглеждало наред.
Как е възможно нещо изобщо да се обърка?
Но, има няколко неща на хоризонта, които Боб не вижда все още, че се приближават. Това са неща които ги нямало в университета, и дори във Форест Гъмп.
Първо, Боб както повечето хора обича да яде по три пъти на ден. Като това включва посещението на вериги за бързо хранене като McDonalds.
Това комбинирано със седенето в офиса по цял ден направило Боб дебел.
Боб няма идея, че е по-добре да се храни 6 пъти на ден по малко, а не 3 големи ястия. Той не знае че най-голямото ястие за деня би трябвало да се изяде на закуска, а не преди лягане.
Разбира се, Боб както повечето хора е по-загрижен за екзотични болести за които чете в новинарски сайтове, докато си запълва времето на работата, като спин, антракс, и дори птичи грип, вместо да се притесни за доста по-безинтересната възможност да умре от наднормено тегло.
Когато попиташ Боб до каква възраст ще доживее той отговаря “Вероятно до 75 или 80″. Но тайно Боб си мисли че ще доживее до сто, или дори сто и три години. Той просто е прекалено скромен за да го каже.
Той никога не се замисля, че средно хората живеят до 70-80 години, и повечето имат заболявания, за които не си струва да се живее след 50-те, и че ако не започне физически упражнения и да се храни правилно, той дори няма да може да се изкачи нагоре по улицата.
Освен това Боб има и голям дълг към банката. Той е превишил лимита на кредитната си карта с няколко хиляди.
Смешно е, защото когато Боб бил одобрен за новата си кредитна карта той се почуствал толкова добре, защото са му се доверили достатъчно за да му издадат кредитна карта.
Той не осъзнава, че повечето банки издаващи кредитни карти се основават на проучвания показващи, че хората биха похарчили повече пари който нямат, за неща които могат да държат в ръцете си.
Позволявайки си да има дългове които не може да изплати за по-малко от две седмици (освен за неща като инвестиции и обучение), Боб се осигурява че ще живее в дългове цял живот, винаги работещ за да плаща и да живее без дълг към никого.
Боб постоянно забравя че живее в общество на “потребители”, което е проектирано така че ако имащ джоб пълен с пари, след миг са изчезнали.
“Къде отидоха? Амии… Нали знаеш… разни неща.”
За щастие Боб има големи планове.
Някой ден, кой знае кога, рано или късно, Боб планира да започне страхотен бизнес където ще вади много пари.
Той знае, все пак, че е много креативен човек защото всичките му приятели му казват, че има най-интересната страница в MySpace.
За нещастие Боб губи повечето от времето си извън работата, четейки списания като Maxim и сваляйки песните от днешната класация в интернет. Боб не прекарва много време четейки и обучавайки се, защото той е винаги изморен от работата си в голямата компания.
Това което Боб не разбира е, че той е роден интелигентен човек, но интелекта, фокуса и креативността са неща които трябва постоянно да се използват.
Факта че той е получавал само шестици в училище вече е без значение. И в последните 5 години той е станал дебелия човек който постоянно говори как някога е бил в страхотна форма.
Това е много лошо. Боб може и да не стане следващият Бил Гейтс.
Е…
Въпреки това, живота не е само пари …и в живота не е необходимо дори да живееш толкова дълго.
В живота е най-важно качеството. Да живееш щастлив живот.
Боб знае, че въпреки всичко, той има нещо което повечето хора никога няма да имат. Боб бил намерил своята истинска любов… жена си Сузана.
Всичко започнало на парти в университета, където Боб и Сузана се срещнали. Те имали общи приятели, и са заедно откакто Сузана разсипала питието на Боб върху крака му.
“Всичко е наред” и казал Боб докато се опитвал да го почисти. Същата вечер се събрали и са заедно от тогава.
Живота бил добър към Боб и Сузана. През последните няколко години ти си купили хубава къща и имали две прекрасни деца.
Боб работел извънредно за да достави на Сузана всичко от което се нуждае. Те все още правили секс веднъж седмично (след като гледали Западното Крило), и дори да не било същото преживяване както преди, те все още били влюбени един в друг.
Това което Боб не знае е, че докато неговото заровено в холестерол сърце бие по време на четири минутния секс, Сузана си представя чаровния актьор който видяла по-рано през деня във филм.
Разбира се Сузана обича Боб до смърт, но тя има нужди. Тя е жена и човешко същество.
И Боб е просто толкова…… Боб.
Докато Боб е в командировка в друг град, обядвайки с пиле, Сузана си мислила да се обади на онзи сладък сервитьор който срещнала по-рано.
Той и бил записал телефона си на гърба на сметката точно под носа на Боб, казвайки че и двамата се интересуват от градинарство.
Било странно че такъв мъж би имал интерес към градинарството, но личало че има добри намерения а Сузана искала да купи нови растения.
Сузана се обажда на сервитьора и той я кани у тях. След малък разговор тя решава че не е голяма работа ако се отбие за малко.
Тя пристига и те пият няколко питиета и разговарят.
Нещата стават игриви, и следващото нещо което Сузана помни и как е лежала по гръб а сервитьора я чукал по начин, който тя дори не е сънувала.
Някак си то просто…. станало.
Това накарало Сузана да се чувства много виновна, и тя е много дистанцирана когато Боб се връща вкъщи.
Боб става несигурен без седмичната си доза секс, което кара Сузана да търси повече внимание при сервитьора, който я чукал така както Боб не го е правил от години.
Сузана не понася лъжите и се развежда с Боб, взимайки двете им деца, кучето (споменах ли че имат куче?), и половината от това което Боб бил заделил за пенсионирането си.
Опа!
Боб няма и идея, че всичко това би могло да е по негова вина, вярвайки че е направил всичко за Сузана, което един добър съпруг може да направи. Той я мрази и в съда я нарича “лъжлива кучка”.
Две десетилетия по късно, Боб е сам и е на 50 години. Стар, разведен, разорен, дебел, болен, и работохолик. Той си бил взел голямо сочно парче от Американската мечта.
Все пак, той може да гледа Форест Гъмп и да ободри деня си.
). И той ги използва, но в много разумни граници. По мое мнение първият сезон на Survivor беше най-добър.
Recent Comments